– разменят се местата на съществителното и прилагателното, като прилагателното се поставя след съществителното име.
• Използвана е диалогична форма за построяване на поемата, обичаен похват и в народната песен. Много често хайдушките народни песни се изграждат като диалог между хайдутина и майката, хайдутина и гората, хайдутина и славейчето и т.
Боряна войвода (неизв.) – за нея, детенцето и Иванчо, брат и Стоян, с когото е хайдутувала се знае от една песен. Там е описано бойното и снаряжение.
Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.
В разговорния език и до днес хайдутин, преминало в диалектното айдук, хайдук, мн.ч. обикновено хайдуци (не хайдути) продължава още да се употребява синонимно (в официалното си властово значение от османско време) вместо „крадец“, „разбойник“.
Хайдутите плащали скъпо за делата си. Освен, че животът им бил много тежък, защото турците пускали редовно след тях големи потери, заловят ли хайдутин, той традиционно умирал в големи мъки.
Докато образите на хайдутите са идеализирани, разкрити в най-добрата си светлина, образът на чорбаджията е показан напълно в отрицателна светлина.
Поетът дълбоко вярва, че традициите се предават от родители на деца. Затова подзаглавието на поемата е „Баща и син". Какъвто Хайдутин е бащата (Петко Страшника), такъв става и синът (Чавдар войвода), надминал го по слава.
• Много често в народните песни и в поемата се използва инверсия (обръщане) (очи черни, големи; глава къдрава)
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград.
Изборът на юнаците е и избор на самия лирически говорител – да наказваш лошия за злините му, да въздаваш добро на добрия. Най-важно за него е да запази честта си и да изрази своята воля за по-добър живот.
В нея е народното величие и гордост. Ботев вярва в приемствеността на предадения от родители на деца непокорен, свободолюбив дух. А съхранената историческа памет ще събуди горди, непримирими към робството чувства у моми и момци, у юнаци и мъже. Така песента ще разказва:
Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.
Хайдутите са подкрепяни от обикновените българи, в отделни случаи дори и от местни мюсюлмани.